НОВИНИ
|
На 14 септември Църквата отбелязва Въздвижение на Светия животворящ честен кръст Господен. В негова чест, през годината, има четири християнски празника, а последният е Кръстовден. Този ден е обвързан с два исторически момента: намирането на Христовия кръст и освобождаването му от персийски плен през VII век. Има предание, което разказва за Константин Велики, който през IV век преди битка съзрял сияен кръст в небесата с надпис „С това ще победиш“. Вечерта имал съновидение, в което Господ му казал да направи знаме, подобно на кръста и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръстовото изображение той успял да победи тиранина и тържествено влязъл в Рим. В православието Кръстовден се чества тържествено, с нощно бдение пред украсения с цветя кръст, с продължителен камбанен звън и песнопения. В големите храмове се прави ритуално въздигане на кръста. Родопската Кръстова гора е едно от местата, което на този ден събира много поклонници, вярващи в чудотворната сила на кръста. Има запазено поверие, че „денят и нощта се кръстосват“, което значи, че стават равни по времетраене. Начева есента, водите в морето и реките изстиват. На този ден се спазва строг пост, от което идва названието „Неядка“ или „говеене за кръста“, което народът разбира, като предпазване от болежки в кръста. В някои региони на страната не се яде червено грозде. Свещеник освещава със светена вода домовете и харманите. Домакините са го дарявали с брашно и други продукти от новата реколта. В някои селища по южните старопланински склонове, в навечерието на празника жените носят босилкови китки и ги оставят през нощта в църквата. После вкъщи ги слагат под иконата. С тях пръскат със светена вода болни и деца „против уроки“. Жените „кръстосват“ (загърлят) многогодишните цветя в градинките си, защото се очакват първите слани, а мъжете се опасват с пояси – за здрав кръст. Кръстовден пряко се свързва с прибирането на някои селскостопански култури, както и с есенната сеитба. Затова се смята и за празник на земята. Забрана за работа няма, защото започва гроздоберът и на някои места празникът се зове „гроздоберник“. Първото откъснато грозде се освещава в храма, както се прави и на Преображение Господне (6 август). Настава времето и за бруленето на орехите. От Ловешко е народният израз, че „се кръщават новите орехи“. Там жените варят жито и го смесват с начупени пресни орехи, раздават от него за здраве и за „Бог да прости“. В Родопите започва ваденето на картофите. Пак там срещу самия празник се е спазвало съпружеско сексуално въздържание, за да са „чисти“ на следващия ден за засяването. Стопанките приготвят малки колачета за воловете и питка, с която изпращат орачите. През целия ден не се слага почерняло котле на огъня, за да се предпазят посевите от главня. В Пловдивския край, в села като Рогош и Белозем, Кръстовден е моментът, в който е ставало препазаряването на ратаи и пастири. В Асеновград, заради този ден, септември се зове „кръстоският месец“ и е най-пряко свързан с „големия гроздобер“ и правенето на вино. Воловете, които се ползват за превоз на набраното грозде от лозята, се окичват със зеленина, звънци и златен варак. Сливат се два символа – кръстът, като дърво на спасението и възкресението, и лозата, като дърво на живота, което осъществява връзката между небесното и земното пространство. По места в Сакарския край ходят да мелят брашно от новото жито и от него се меси хляб, от който първо се дава на кумата. На този ден свършват летните седенки и започват зимните, които там наричат „попрелките“. В някои села се прави ритуалът Блага черква, свързан с мачкането на гроздето за вино. Приготвят се колачета, сирене, грозде, диня и благо вино (шира). Хората се събират на хорището или на поляна до черквата и започва народно веселие с песни и хороводни игри. По време на седенките, на места в Източна Тракия се извършва обичай „джамала“ (камила), които е за плодородие. По Кръстовден стават общоселски сборове и се обричат курбани за здраве, правят се панаири и пазари. Освен имениците, празнуват чекръкчии и пожарникари. Той е празник, свързан с усилена селскостопанска работа и пожелания за крепко здраве. Честит празник!
|
