НОВИНИ

Старите легенди разказват за Баба Марта, която имала единадесет братя. Най-малкият – Сечко, издебнал останалите и пресушил нейния дял от виното в бъчвата. Ядосала се сестрата, разфучала се – задухал вятър, студ настанал. Излязла една стара жена със стадо кози в гората, смръзнала се и се превърнала в камък. Минало малко време, попремислила Баба Марта, успокоила се, че не чужд човек, а собственият ѝ брат е изпил виното, усмихнала се – изпекло слънце, стопил се снегът, стоплило се. От вкаменената старица вода потекла. Затова времето през март е променливо като женския нрав.

Първи март, наречен още Първа Марта или Стара Марта е начало на пролетно-летния период. Природата се съживява, птиците подхващат своите песни, зеленина обкичва всичко наоколо. Идва чаканият слънчев сезон. Настъпва аграрната и скотовъдна нова година. Правят се редица обреди, които целят да умилостивят Баба Марта, та да има благоприятно за посевите време. В Югоизточна България наричат първия ден от този месец Летник, „защото се почва лятото“.

На Първи март хората стават рано, за да са ранобудни през цялото лято. Домакините изнасят пред дома някоя червена дреха или тъкан, за да разсмеят Баба Марта. Бели дрехи не се простират, за да не се предизвикат облаци и гръм. По-възрастните не излизат на улицата. Баба Марта се развеселява само, когато срещне моми и млади жени.

В деня срещу празника или същия ден преди зазоряване жените проветряват всичко, премитат къщи и дворове, изтупват дрехи и завивки с думите: „Вън бълхи, вътре Марта!“ Замазват се процепите по стените и пода „за да замажат очите на бълхите“. Чистят се комините. Лошите духове се крият в къщния прах и смет, затова боклукът се изхвърля някъде далеч от дома.

Важен елемент от първомартенската обредност е паленето на огньове по дворовете и прескачането им за здраве. Така се стимулира божественият огън, т.е. въвежда се новото слънце у дома. Понеже мартенските лъчи са силни и малко опасни, някъде палят огън за предпазване от слънчево обгаряне – „ние да опърлим Марта, а не тя нас да опърли“. В Родопите българите мюсюлмани надприпкват огъня и се тумрят (опушват) с вярването, че по този начин се предпазват от ухапване от змии, бълхи и всякакви други гадинки, които се пробуждат напролет.

Първомартенското почистване и огън не са само практически действия. Те имат по-дълбока символика – да се премахне всичко старо, да изгори ненужното и да се отвори пространство за новото, пролетта да отмести зимата, да бягат змии и гущерите. За целта някъде в Родопите групички от деца обхождат къщите в селото, като люлеят звънци или жените обикалят три пъти около дома отдясно наляво, дрънчейки с тенджери и други метални предмети, изричайки: „Бягайте змии, гущери и поганци, че Баба Марта иде с железния топуз и желязната патерица и където удари син сок пуска!“ Влечугите в случая са олицетворение на злото, което се отпраща надалече с шум и трясък.

Интересен обред от Асеновградско е т. нар. мартуване. Изработват се специални дървени играчки от леска, на които с подръпване на въженце се върти издялано птиче (лястовичка), поставено на пръчица. С тях малките момчета обикалят домовете и мартуват – пеят мартенски песни, а стопаните ги даряват с яйца и бонбони. Подобна практика има и в Благоевградско.

Навсякъде в нашата етническа територия е познат е обичаят да се правят мартеници. Някога те са се изработвали в навечерието на Първи март или рано преди изгрев на самия празник. Майки и баби пресукват червени и бели конци, които после връзват за здраве на децата и домашните животинки. Момите пък правят това за своите избраници. Допълнително прикачват апотропейни украси от скилидки чесън, сини мъниста, черупки от охлюви и други природни материали. Вярва се, че те пазят от злото. Децата носят червено-белите кичила, докато видят щъркел или лястовица. После ги слагат под камък, където родителите са оставили предварително парички за своите деца. Днес се връзват най-често на плодни дръвчета или се пускат по течаща река.

В днешно време сакрално-ритуалното вече е отстъпило на комерсиалното, но е хубаво, че около Първи март се събужда творческият дух. Всяка година в навечерието на празника в Регионален етнографски музей – Пловдив се организират работилници за мартеници, в които децата се обучават, усвояват ръчни умения и се забавляват. В атмосферата на една отминала епоха, малките ни посетители се превръщат в част от някогашната стара традиция.

Честита да ни е Баба Марта, нека носи на всички здраве и усмивки!