ЗА НАС

Змеят в народната култура

Не е случаен изборът на знака на сдружението, на който е изобразен змей. В народната култура образът на змея се свързва с вярванията и представите на българина за митическия покровител, символ на плодородието. Схваща се като добър демон, който брани землището, като се бие с градушката, сражава се с лами и хали, хвърля светкавици. Неизменно негово определение е, че е огнен. Счита се за носител на здраве, неизчерпаеми жизнени сили и безсмъртие. Змеят носи благополучие на дома, който обитава. Именно тази семантична натовареност, стана причина змеят да се превърне в наш символ.

Известна е изключително тясната връзка между образа на змея и този на змията. Близостта личи още в названията им, и не само – аналогични са функциите им, не е за пренебрегване и факта, че според народната представа змеят произлиза от змия или смок. Особено е мястото на змията във вярванията и обичаите на българите. На нея се приписва лечебна и плодоносна сила, тя е мъдра и веща, свързва се с благополучието, здравето и щастието на дома. Особен интерес представлява поверието, отразяващо връзката на човека със змията. В основата на вярванията за змията-стопан и покровител стои идеята за превръщането на душата в змия. Смята се, че змията е душа на покоен прадед и съпровожда човека през целия му живот.

Според легендите тялото на змея е покрито с рибешки люспи, затова когато се роди дете, ако е преносено и кожата му се лющи, старите хора казват, че то може да има силата на змея. Бременна, която ще ражда змей, кара единадесет месеца бременност. Хората казват: “Змей ли носиш, та още го няма детето ти?” Щом започне раждането, поканват дванадесет девойки, които трябва да му ушият риза. Това се прави в пълно мълчание, като задължително преди да облекат новороденото в нея, прекарват от главата към краката му сребърен предмет.
Казват, че младо момиче не бива да пее под дъжда или да се мие с гръмотевична вода (вода, паднала от дъжд, придружен с гръмотевици), защото змей ще я залюби и отвлече. Не позволяват на малките момиченца да вземат нищо от пътя, дори китка или лескова пръчка, защото змеят може да се е превъплътил в тях.
Змеят обикновено избира най-хубавата мома, няма значение дали тя е сгодена, или вече е вречена на другиго. Ето една такава легенда:

Работата на Стария змей била да мести облаците, мъглите и дъждовете. Той владеел земите на юг от Пирин между реките Струма и Места и живеел в планината Алиботуш (Славянка). Когато остарял, той предал функциите си на двамата си сина. Един ден по-малкият от тях, гръмнал, треснал навръх Великден и грабнал поповата щерка – гиздавата мома Топлица. Тогава баща му, старият змей, го изгонил от Алиботуш и той отлетял на Свети Гергската скала в Южен Пирин и там я направил своя жена. Заживял с нея в пещерата под скалите.
Не след дълго попът открил дъщеря си и затова змеят се преместил с жена си на връх Бориката, днес известен като Свети Дух или Ляски връх. В старо време много хора са го виждали там, но откакто “людете станаха всите дяволе” и се появили пушките, змеювете вече се крият от тях. (Вж. Иванов, А. Старовремски празник в с. Лески, Неврокопско – в. Новини, бр. 68, 24.05.1896).

Йой, ти милинки Святи Дух,
Като гърмнеш и треснеш,
Сичка са гора путриса:
И мъшку детя фаф майка,
И руду ягня пуд овца,
И люта змия в’ гармада.
О слушай наш’тя мулитве,
Мирен дъш прати пу нивя
Пу ниви и пу люваде.
Чувай градини и лозя
От град, градушка и вятър,
Та ша ти курбан дунисем
И ша ти молба принесем.
И ду година със здравя.

Забележка: В песента името на змея е заменено с това на Св. Дух, но въпреки християнизизацията функционалните черти на старото божество са запазени (Вж. Иванов, А. Старовремски празник в с. Лески, Неврокопско – в. Новини, бр. 69, 28.05.1896).