НОВИНИ

След Страстната седмица настъпва големия Християнски празник Великден. Неслучайно българите казваме, че „всеки ден не е Великден“. Според Светото писание това е най-чудодейният момент от житието на Исус. Дългият пост приключва. Великден се посреща в полунощ на Велика събота срещу неделя в храма на църковна литургия, със запалена свещ, която се отнася вкъщи и се оставя до домашна икона при първото боядисано в червено яйце.

Открай време в битието на българите се преплитат християнски и езически ритуални практики. Ето защо в традиционната култура се добавят още обреди. Яйцето е символ на нов живот и обновление. Червеният цвят е задължителен при използването на различни багрила. Той е символ на Христовата кръв, а в народните представи е знак за жизненост, здраве и берекет. Част от обредната храна са Великденските хлябове, украсени с цели боядисани или бели яйца, както и козунаците, които са ново явление, повлияно от градската култура. В менюто задължително е печеното агне. Домакините приготвят тези ритуални храни за семейната трапеза, както и за традиционното ходене на гости. Посещават се родители, кумове от младоженци и лазарската кумица от лазарувалите моми. Чрез храната, наречена „поклон“, се изказва уважение и почит.

Някога всички са излизали с нова премяна на площада и са се хващали на Великденското хоро, където покрай размяната на шарените яйца са се заявявали намерения за скорошен годеж.

Важен момент за момите е бил обичаят „люленки“. След Великденския обяд у лазарската кумица, всички моми са отивали с нея над селото и там са се люлеели на люлка, закачена за дърво, за да се предпазят от змейско похищение.

Великденският празничен цикъл се заключава с Петдесятница.

В началото на XX в. навлиза и модата да се изпращат поздравителни пощенски картички. Първата българска великденска картичка е от 1899 г. Истинският разцвет на оригиналната българска великденска картичка настъпва през 30-те и 40-те г. на ХХ век, когато тя успява да измести чуждите и побългарените картички. В Пловдив обичаят да се изпращат пъстри Великденски картички се налага още преди Съединението, под влияние на множеството немски и френски чиновници, пребиваващи в града.

Повече можете да прочете на сайта

Светло да е Възкресение Христово!